Учени от белгийския Кралски институт по естествена история откриха фосили на динозаври край р. Каканаут в Североизточна Русия, съобщи Лайв сайънс

Фосилите са образувани преди около 65-68 милиона години, в периода преди рязкото захлаждане, свързано с тяхното масово изчезване. Сред фосилите има и яйца, което показва, че динозаврите са живеели постоянно в района. 

Тогава районът е бил по-топъл, отколкото е сега, но температурите все пак са били ниски - средно 10 градуса по Целзий, като през зимата са падали под нулата. Това означава, че динозаврите са можели да издържат на студ и вероятно изчезването им не е предизвикано от рязкото захлаждане.

 Неговото падане е довело до изригване на вулкани и въздухът се изпълнил с прах и дим. Замърсената атмосфера вероятно е намалила фотосинтезата навсякъде. Така динозаврите са останали без храна. actualno

Фосили хвърлиха светлина върху морски хищник, живял преди 500 милиона годиниЧасти от фосили от опасен хищник, кръстен Hurdia Victoria и описван първоначално като вид ракообразно, могат да хвърлят светлина върху произхода на артроподите, които включват около 80 на сто от познатите видове на планетата, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
Тези части от фосили произхождат от шистите в прохода Бърджес в Скалистите планини в Британска Колумбия, Канада.
Преди близо век се е смятало, че първите открити от изследователите части от въпросните фосили са от вид ракообразно. Палеонтолозите не си давали сметка, че други фосилизирани части от животното са попаднали в отделни колекции и са били описани като части от различни животни, сред които медуза, морски краставици и други артроподи.
При разкопки през 90-те години на 20 век били открити по-цялостни фосили, които позволили да се установи, че Hurdia Victoria е значително по-голямо животно, отколкото се е смятало дотогава.
Последният елемент от пъзела е добре съхранен фосил, намерен в колекцията на природонаучния музей "Смитсониън" във Вашингтон, заявиха съавторите на изследването палеонтолозите Алисън Дейли и Греъм Бъд от университета на Упсала в Швеция.
Новото описание на Hurdia Victoria показва, че животното е имало роднинска връзка със страховития хищник Anomalocaris. Както и Anomalocaris, Hurdia Victoria е доминирал в океаните през камбрия, преди около 540-500 милиона години.
Животното е имало кръгла челюст с много зъби, заради която е наричано "тиранозавър от камбрия". За разлика от Anomalocaris, то е имало огромна раковина на три части, която е минавала пред главата му, а това, според изследователите, е изненадващо.
Животното е било дълго два метра, като черупката е съставлявала половината от дължината му. Подобен вид раковина никога не е бил наблюдаван у друг вид фосилизиран или жив артропод, отбеляза Алисън Дейли.
Използването на голяма черупка, която сякаш удължава главата на животното, е мистерия.
При повечето животни раковините защитават меките тъкани на тялото, но при Hurdia Victoria тази част от черупката е празна и отделни части от тялото му остават незащитени, допълни тя.
Hurdia Victoria и Anomalocaris са сред първите представитнели на артроподите, които включват насекоми, ракообразни, паяци и стоножки. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".
БТА


http://science.actualno.com

Откриха добре запазено мамутче

[justify]
Якутски учени от Музея на мамута към Института за приложна екология на Севера откриха тяло на малко мамутче, съобщи РИА "Новости".

Находката е направена край р. Хром. Ценният обект вече е транспортиран в Якутск.

Според учените тялото на мамутчето е добре запазено. Ясно се различават детайлите на главата, на крайниците, а също някои вътрешни органи.

Възрастта на мамута още не известна, тъй като предстои да бъде направен радиовъглероден анализ на тъканите. За тази цел той ще бъде изпратен в Санкт Петербург или в Москва.

Изследователите отбелязват, че досега в света са открити само около шест толкова добре запазени останки на мамути. Три от тях - на територията на Якутия. Оттук е и друго малко мамутче, известната Люба.

Да припомним, че през ноември 2008 г. учени дешифрираха генома на мамута. Те установиха, че генетичното разнообразие в популацията е било ниско. Разполагайки с данни за ДНК на мамут, учените ще се опитат да клонират този вид животни.

Преди да бъде осъществен този проект обаче е нужно да бъдат решени още много въпроси, да се преодолеят немалко трудности. БТА

http://science.actualno.com[/justify]

Хипопотамите са най-близките живи роднини на китовете
Изследователи установиха, че хипопотамите са най-близките живи роднини на китовете, съобщи "Сайънс дейли". Джесика Тиодор от катедрата по биология в университета на Калгари, Канада и Джонатан Гейслър от Южния университет на Джорджия продължават неотдавнашно изследване, което създава ново семейно дърво на хипопотамите.

Резултатите от изследването на проф. Тюисен от Североизточния университет на Охайо са публикувани в сп. "Нейчър" през декември 2007 г. Според учения китовете имат по-близка връзка с изчезнал вид, който напомня прасе и е известен като индийско прасе или Indohuys, докато хипопотамите са близки роднини със сегашните прасета. Твърденията му обаче не са прецизни, увери Джесика Тиодор.

Проф. Тюисен заявява, че Indohuys е най-близкият роднина на китовете и ние сме съгласни с това, каза изследователката. Той обаче греши, че хипопотамите са по-близки роднини със сегашните прасета, отколкото с китовете. Това противоречи на повечето ДНК данни от последните 12-13 години. Тези данни определят хипопотамите като най-близките живи роднини на китовете, допълни Тиодор. Тя поясни, че проф. Тюисен не е използвал ДНК данни, а се е позовал на резултати от изследвания върху фосили.

Спорът възникнал, след като екипът на проф. Тюисен открил нов фосил от Indohuys. Това животно е живяло преди около 48 милиона години, прекарвало е голяма част от времето си във водата и се е хранело на сушата. Заключенията на Тиодор, които оборват тези на проф. Тюисен, са публикувани в мартенския брой на сп. "Нейчър". БТА